Представи си
Знаеш ли как се чувствам?
Не знаеш...
Затвори очи и само слушай
какво ще ти прошепне сърцето.
Представи си скала огромна,
захвърлена насред морето.
Ей така, без вина виновна,
обречена самотна под небето.
Представи си силен вятър,
който духа безпощадно
и зловещо неуморно чака
силата ù да изпие жадно.
Представи си яркото слънце,
което заслепява сияйно до пладне.
И студа, който я вледенява,
когато мракът нощем падне.
Представи си вълна без пристан
в жалостно търсене на подслон.
Как яростно се разбива в скалата
и се пръска на кристали, със стон.
Е, аз съм скалата самотна
с разликата малка, че и сърце нося.
Но сърцето ми е жадно за топлина,
капчица нежност и малка искра.
