И пак си направих такси от хартия.
Проблеми и грижи, но те не летят.
В небе мармаладено пак ще се скрия,
когато горите Норвежки заспят.
И липсва ми, липсва ми времето старо.
То всъщност е младо, но аз остарях.
Винилова плоча и проста китара.
И пеех, и плачех, мечтаех. И бях.
Часовникът спирам, минути обратно,
потичат. Китара и песен, и стих.
И ето момиче съм. Тъй непонятно.
И странно.Това и до днес съхраних.