Представление
Спектакълът завърши зад завеса,
където режисьорът бе пиян,
а в скута му разголена метреса
го милваше с разблудната си длан.
Тук нямаше за бис аплодисменти
и никой не поднасяше цветя –
държанката обслужваше клиента,
културата се валяше в прахта!
В гримьорната се втурнаха актриси
и всяка режисьора зашлеви:
– Проклетник! Срам! Нахалник! Представи си...
по нея харчи нашите пари!
Да бъдеш режисьор е главна роля
и режисьорът сам я режисира.
Но днес е беззащитен и разголен
и струва му се сякаш, че умира!
А всъщност няма никаква пиеса –
едно безстрастно, пошло представление,
в което като някаква метреса
съдбата се предлага с умиление.
А публиката? Тя си е отишла
и залата без нея зее празна,
мирише на парфюм, пияна вишна
и на декори – тежко и заразно!
На улицата няма минувачи.
И за билети няма кой да чака.
Отсъстват и случайните зяпачи.
Театърът отдавна тъне в мрака.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
