Предзимен блян
Ваят вече комините
в бледи скулптури дим.
Есен стели в камините
своя шарен килим.
В декемврийския мраз
в тях ще креят борините.
Със тъга от искри,
пак по пролет отминала.
Бледолунен – до син,
сърпът тук ще застине.
И ще жъне безспир
до зора медовинна.
Под стрехите ще спим,
ще утъпчем пъртина.
С топъл дъх ще свестим
свое собствено име.
Ще се слеят във лик
огнените езичета,
ще разцъфнат във миг
снежнобели кокичета.
Дотогава – трептим
със телце нискостеблено.
Слънчев лъч ни прегръща –
може би за последно.
© Константин Дренски All rights reserved.
