Прегръщаш ме така неземно...
Една закачка небрежна,
проста – земска,
подредена в кратко стихо,
вдъхновена от Арихо.
Подарявам го на всеки,
който за колата своя грижи се
по случай утрешния ден
на колата моя рожден.
Една година оттогава,
(09.09.09 няма да забравя),
Винаги във форма, здрава,
Астричката все така е вярна.
На гърба на комета
прелиташ над морета –
пространства необятни,
галактики непонятни.
А аз с мойта Астра,
звезда същинска – бяла,
по асфалтовите пътища беснея,
за среща с теб да не закъснея.
Паркирал на нашата поляна,
чакаш ме с усмивка блага.
Пристъпвам аз смутено,
прегръщаш ме така неземно.
Мечта и сън преливат се,
сърдечни ритми преплитат се.
И всичко да е тъй нежно,
е навярно неизбежно...
© Мари All rights reserved.
