Прегърни ме
Прегърни ме, да убием студа...
И сърце до сърце да забие...
Две тела да разпалят нощта
и в докосване да се открият.
Прегърни ме, и без думи дори,
без вина и без страх ме прегръщай.
Да е силно, до кост да боли.
В топлина тишината превръщай.
Прегърни ме, и дори да е сън,
та защо ни е будност самотна,
да събудим вселенския звън
с резонанс на душите ни голи.
Прегърни ме, с всяка клетка и дъх,
не мисли ти за утре и вчера...
Не ме пускай. Прегърни ме до кръв.
В този миг всичко с теб да намерим.
© Михаил Цветански All rights reserved.
