dimex666
33 results
Две души сме, разпръснати в безкрая,
две души съставящи взаимното ни цяло,
близо ли сме или далеч, не знаем.
Не знаем или ни е страх да се пожелаем.
Една мечта, без душите ни самотна е, ...
  388 
Защо на уважението с неуважение отвръщат,
доброто отношение усещат като слабост,
единствено себе си обичат и прегръщат,
а към тези които чувстват слаби, те нямат жалост.
Чувстват гордост от превзелия ги егоизъм, ...
  703 
Любов ли е…
Любов ли е тази забрава
нарушаваща душевния мир
тя всичко друго взема ни, но и всичко ни дава
и мечтаем в захлас и безспир. ...
  445 
Любовта?
Всички сме чували за нея, а мнозина твърдят и че са я изживявали или я изживяват в момента. Но какво е тя, познаваме ли я?
Ако всеки от нас опише любовта такава каквато би трябвало да бъде и след това я сравни с това, което е изживявал, изживява или би изживял с оглед характера си, то едва ...
  655 
Запокитени в чувства дребнави,
забравихме как се обича!
Без да знаем сме много болнави,
а това на самота ни обрича!
Мислим много, но само за себе си, ...
  534 
ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Събуди се.
Слънцето му се усмихна игриво през прозореца, подканяйки го да се раздвижи. То се надяваше, че той ще е поредния, който ще разнообрази с приятните си изживявания работния му ден. Та нали даряваше всички със своите светлина и топлина… Нека някак от благодарност да задърж ...
  584 
НЕСПОКОЕН
Гледаш смело, но ослушваш се плахо,
очаквайки заплаха за своя покой.
Не виждаш никой, но знаеш, че са много
и се плашиш от всеки, дори и от свой. ...
  453 
Той не живеше сам, но бе самотен,
като осъден на затвор доживотен.
Неразбирайки защо му се случва,
го отдаде на лоша поличба.
Поизнерви се от тази тегоба ...
  468 
Първично
Със затъпели от болката чувства,
ние бродим с огън и меч.
Без да знаем какво ни се случва,
подлагаме всичко на жупел и сеч. ...
  511 
Как да забравя и как да простя,
щом никаква прошка не искаш?!
И как да оставя да мине това,
щом никаква грешка не чувстваш...
Незнайно защо се блъскаме в мрака, ...
  613 
Забравих да мечтая, а не исках...
Вървя напред, но не знам къде...
Оглеждам се и виждам само хаос,
объркани са всички, също като мен!
Прехвърчат истини, признати злобно. ...
  641 
Погледна ли назад?!
Не! Не го прави!
Това далеч остана,
а ти напред върви.
Поглеждайки назад ...
  585 
ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Изгряло е слънчице омайно,
известява ни, че е вече ден.
Надзърта под завивката ми тайно,
а аз похърквам несмутен. ...
  584 
НА РЪБА НА ПРОПАСТТА
Огледа около себе си и навсякъде бе бездна... Бездна, която застрашаваше да я погълне, заедно с целия ù нещастен живот.
"Точно на мястото си съм", помисли си тя и спирайки крясъка си, започна да се взира с копнеж в дълбините на бездната. Зейналата ù паст сякаш я подканяше да ско ...
  602 
Изоставен
В залеза на своите чувства
ти се спираш стресиран,сломен...
Не искаш утре да има,
защо ще ти е този нов ден. ...
  578 
Като в сън внезапно появи се
с ореол от слънчеви лъчи,
със затворени очи видях те
и забравих, че в душата ми вали.
С нежен глас сърцето ми събуди. ...
  535 
Сломено придвижвам се напред,
задавен в собствените сълзи.
Студено е, защото съм със сърце от лед,
познанството ми с теб това остави.
Напред не знам какво ще видя, ...
  445 
АПАТИЯ
Апатия обвзела ме е трайно.
Аз знам че състояние е крайно,
но не мога някак да я контролирам
и когато си поискам да я спирам. ...
  560 
Забравен в безкрайността на собственото си съзнание, той се луташе, търсейки изход към реалността. Тази реалност, от която беше избягал и се беше скрил в себе си. Но изглежда, усетил че това бягство е продължило прекалено дълго, той отново се реши да търси промяната. Срещаше в съзнанието си мисли за ...
  600 
„Тя тръгна, но накъде ли... Дали забравила, че аз съм любовта на живота ù, забрави дори да се обърне!?! Или може би в бързината да избяга от заблудата си, забрави да ми каже поне „Сбогом”... Какво пък! Защо ù е наистина любов несподелена? Защо ù е някой, в който не е намерила отзвук на силните си чу ...
  551 
Оттегчен и някак си от себе си забравен,
препускаш с поглед вперен в хоризонта пуст,
не този хоризонт, който вчера те примами,
а този, който надеждата посочи ти с пръст.
А той си е отново мътен и неразгадаем, ...
  498 
Защо се мъчим да дефинираме
всички емоции и чувства в нас?
Аз знам,
не можем просто да ги игнорираме,
но виждам, ...
  512 
Бездни с камъни и бездни от чувства,
те толкова силно привличат,
изградени сякаш със тайно изкуство,
към себе си теглят ли, теглят...
... Искаш ли любовна бездна да си направим, ...
  497 
Тя беше тук – самотна и прекрасна.
Тя бе тук - не чакаща, но чакана.
Но как за копнежа си да ù призная
и как да се разкрия, че я желая.
Той стоеше там, но не се помръднах. ...
  975 
Самотни стоим ний двамата,
а душите ни са пустини две -
пустини, в които щастие няма,
а само парченца живот!
Може би ако ползваме стихиите, ...
  897 
Безсънни са дългите нощи,
безкраен е скучният ден,
и чакам аз днес както снощи,
аз чакам да дойдеш при мен!
Искам дъха ти да чувствам, ...
  515 
Когато почувствам сърцето
да бие отново в гърдите,
ще се опитам да го притисна
и да заглуша този див ритъм!
Когато аз видя Жената, ...
  827 
Появи се някъде от там,
появи се с целия си плам
и разбрах аз, без дори да я погледна,
че в живота ми
тя ще е единствената и последна! ...
  572 
Летни нощи, запознанства странни,
чувства замъглени и случайни
срещат хора с истории различни...
Да, различни, но един за друг са толкоз магнетични.
Прекрачват граници и прескачат бариери, ...
  572 
Като сянка буреносна
песимизмът в нас нахлува
и самочувствието ни просва,
а самочувствие не се купува.
Сигурно ще дойде време, ...
  514 
Кога ще дойде този ден,
в който всеки ще научи,
че болката, с която трупа други,
в един момент стократно ще получи!?!
Кога ще дойде този ден, ...
  513 
Когато готова си да тръгнеш
по път щастлив и обрасъл с цветя,
ще трябва внимателна да бъдеш
да не настъпиш някое от тях!
Когато решила си да бъдеш ...
  642 
Припрян бях, казваш, че те обикнах,
че исках щастие за нас,
че не ти оставих време да преодолееш
предразсъдъците на глупостта!
Нима необходимо ни е много време, ...
  528 
Random works
: ??:??