Прегърни ми душата
ПРЕГЪРНИ МИ ДУШАТА
Прегърни ми душата!
В този миг сякаш
свършва света.
Светлината изпили,
облаците мастилени
обгръщат деня
в пелена от тъга.
Всичко сиво е
а в очите сълзи-езера ,
океан от лъжи
ме удавя
и падам в калта.
Ще повярваш, нали,
в този тягостен миг,
в този яростен дъжд
как ми липсваш
и как ме боли!
Колко исках
във теб да повярвам!
Колко искам
сега да крещя,
че те мразя,
до болка те мразя!
Ех, да можех
да сторя това!
Но съм толкова слаба!
Но съм просто жена
и с любов съм наказана!
Прегърни ми душата!
Превърни моя ден
в светлина!
© Таня Ив All rights reserved.
