Преживях те...
Преживях те... Остави ми рана!
Да зарасне? Едва ли... А ти,
щом усетиш, че вече ме няма -
прочети ме. Родих се във стих!
Знам, не беше типична раздяла,
аз дори не протегнах ръце -
за прегръдка. Аз исках те цяла!
Май не случих! Ръждиво ключе!
Казват... птиците често се връщат!
Само пойните! Аз съм врабче!
Те пък... често ме канят на среща!
Не отивам,... че после съм зле!
А, вината ли... кой ли му пука?
Дали аз, или ти – все едно!
За любов си мечтах. Не разтуха.
Тя, душата, не спи... във легло!
Беше хубаво. Да, беше страстно!
Ще те помня ли казах... с добро?
Да обичаш е нещо прекрасно!
Но от бивши не чакай... писмо!
Засега дишам - пак! Трудно!
Но... престанах да плача. Поне!
И, мерси, за урока по мъдрост!
Дивна, розата също... боде!
© Ангел Колев All rights reserved.
