Ето ме тук.
Седя над белия лист с молив в ръка.
Сещам се за безсънните нощи, в които седях, заради теб.
Сещам се, как всичко, което не можах да ти кажа, го споделях с листа.
Сещам се, как не спях, любов.
Сещам се, от колко време не те бях наричала "любов".
Броиш ли, любими, минутите, секундите - от когато срещахме погледи за последно? От кога не сме се виждали?
Как си? Как вървят нещата при теб?
При мен си мисля, че са добре.
Имам си няколко приятелчета, любим човек, който ми носи радост.
Не ревнувай, любов, не е любим, колкото теб!
Мисля си, че съм добре, докато не се сетя за теб. ...