May 26, 2016, 4:16 PM

Прекия път 

  Poetry » Other
618 2 0
"Сбогом" не беше последната му дума,
тръгна си дори без да се сбогува.
Той не спираше да се забавлява
по начина, който всички нас наранява.

Намираше утеха в тази проклета отрова.
Трябваше ли такъв да е края? Кажи ми, за бога.
Не можа ли да "слезеш" на земята и да бъдеш човек?
Марихуана, джоинд хероин... Това ли е твоя лек?

Ти сам избра да вървиш по прекия път към края.
В момента гледаш отгоре и съжаляваш, аз зная.
Но е късно. Майка ти всяка вечер гледа към небето
и се чуди къде ли отишло й е детето.

Може би милиард пъти ти казах "Брат, спри",
ти отказа и естествено адски много сърца разби.
За следващия живот ти казвам: Преди да действаш мисли,
а за този... Бог да те прости

© Кристиян Иванов All rights reserved.

На едно момче, което умря след употреба на наркотични вещества! R.I.P
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??