Вълните подмятат тежкия кораб.
И той, като скелет на дяволска сврака,
с клюн във окото на бурята рови.
Остров злокобен там някъде чака...
Дузина брадати пирати се борят
със вятъра. Мачти се мятат и пукат.
Капитанът от мостика Богу се моли
и в руля забива стомàнена кука.
Дузина брадати пирати обаче
не трепват. И песен чудата запяват,
с димящи лули във беззъби усти
лудостта и гнева на Нептун подчиняват.
- "Сто левги на юг. После двеста на изток.
Смъртта е далече. А богатствата – близко.
И през девет земи, и през десет морета
наш'та слава ще грее кат' ковчеже с монети.
Несметно съкровище крие остров един,
обграден от коварни и буйни води.
Пиратът обаче е безстрашен моряк.
Преклони се, Нептуне, пред черния флаг!"
© Jane Doe All rights reserved.