Прекрасното минало, празното настояще и неизвестното бъдеще
Лошото-добро момченце пак седеше,
от това да мисли отново за нея, не се боеше!
Жадуваше, умуваше, за втора-първа среща пак в желанието си от реалността се губеше! Дори от сън се будеше и от това не се срамуваше! Ах, само колко много искаше... но желанието в себе си подтискаше! Когато бе до нея, той грешеше, но се чувстваше щастлив, че да я загуби е възможно, не се боеше! И ето, след не малко време в спомени се луташе, липсата към нея не изчезваше, а все повече се трупаше! Дали бе луд, не знаеше, дали щеше да му олекне, ако пред света чувствата си признаеше, също не знаеше и все още си траеше! Наивно беше да вярва, че тя още иска ръката му до бузката си да притиска! Момчето отдавна пое риска сърцето му само нея да иска! За него тя бе чувство специално, прекрасно и с времето все по-реално! Когато я гушкаше, се чувстваше жив, макар да не го показваше, беше щастлив! За нея той може би значеше нещо, чувство горещо, отдавна изстинало, като клечка кибрит изгоряло, забравено минало!© Сиренце Сиренце All rights reserved.
