Apr 30, 2014, 9:04 PM  

Прелюбодейците

  Poetry » Love
530 0 1

Влажни от целувки на съпруга

устните ти плахо се озъртат.

Но очите ти ми казват друго,

а ръцете ти с магнит ме дърпат.

 

И забравил всякакво приличие

в погледа ти скачам като в бездна.

Чест, морал ли?Пълно безразличие...

искам само в тебе да изчезна.

 

Знам, че най-добрият ми приятел

мъж ти е. За брат го имам даже.

Знам, че съм свиня, подлец, предател...

Знам, че може Бог да ме накаже...

 

Може много да се кая всъщност,

но не мисля... само тебе гледам.

Двамата да се опомним късно е.

Аз съм блед. И ти пристъпяш бледа.

 

В своите прегръдки ще те взема.

Ще прошепна нежното ти име.

Ти ще бъдеш моята вселена.

"Господи, обичам я, прости ми!"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко по-прост щеше да бъде животът, ако нямаше изкушения.
    Интересно е, че лирическият ти герой е мъж.
    Хубаво стихотворение, благодаря, Нина!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...