Влажни от целувки на съпруга
устните ти плахо се озъртат.
Но очите ти ми казват друго,
а ръцете ти с магнит ме дърпат.
И забравил всякакво приличие
в погледа ти скачам като в бездна.
Чест, морал ли?Пълно безразличие...
искам само в тебе да изчезна.
Знам, че най-добрият ми приятел
мъж ти е. За брат го имам даже.
Знам, че съм свиня, подлец, предател...
Знам, че може Бог да ме накаже...
Може много да се кая всъщност,
но не мисля... само тебе гледам.
Двамата да се опомним късно е.
Аз съм блед. И ти пристъпяш бледа.
В своите прегръдки ще те взема.
Ще прошепна нежното ти име.
Ти ще бъдеш моята вселена.
"Господи, обичам я, прости ми!"
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Интересно е, че лирическият ти герой е мъж.
Хубаво стихотворение, благодаря, Нина!