Премитане на есенни алеи
ПРЕМИТАНЕ НА ЕСЕННИ АЛЕИ
Скъперник трол изгубил е жълтици –
шепа ситни жълъдчета в шумата.
И в пъстра златоткана плащаница
блести след дъжд копринената утрин.
А паркът стелва мирис на гевреци –
ухае топъл, гали сетивата.
О, колко време разпилях – безценно –
любов да диря – все на вятъра.
Премитам всички есенни алеи –
душата си разтребвам и подреждам –
тук скъсани и отеснели дрешки,
там – непотребна дрипица надежда.
Не ми се тръгва още към баира,
след който блика само звездна пяна.
Дали човек съзнава, че умира –
щом разбере, че път обратен няма?
Така красива и смирена есен –
как аленеят яворови листи
след вятъра, подел рефрен небесен.
Да го допиша – някой ме ориса.
© Валентина Йотова All rights reserved.
