Nov 10, 2021, 11:45 AM  

Премитане на есенни алеи 

  Poetry » Phylosophy
511 3 9

ПРЕМИТАНЕ НА ЕСЕННИ АЛЕИ

 

Скъперник трол изгубил е жълтици

шепа ситни жълъдчета в шумата.

И в пъстра златоткана  плащаница

блести след дъжд копринената утрин.

 

А паркът стелва  мирис на гевреци

ухае топъл, гали сетивата.

О, колко време разпилях безценно

любов да диря все на вятъра.

 

Премитам всички есенни алеи

душата си разтребвам и подреждам

тук скъсани и отеснели дрешки,

там – непотребна дрипица надежда.

 

Не ми се тръгва още към баира,

след който блика само звездна пяна.

Дали човек съзнава, че умира

щом разбере, че път обратен няма?

 

Така красива и смирена есен

как аленеят яворови листи

след вятъра, подел рефрен небесен.

Да го допиша някой ме ориса.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??