Jun 6, 2021, 12:04 AM

Пренесох всичко

594 0 0

 Онлайн мисли вечно летят  по булеварда, 

 не съм го посещавал аз толкова отдавна, 

 забравих го заради компютъра навярно, 

 на оферти за излизане подслон не давах. 

 

Онлайн чувства във всички паркове се мотат, 

в тях никой не ти лепва прозвището Готин,  

когато встъпваш не знаеш че ще си самотен,  

изобщо не предвиждаш салона стъклен, изобщо. 

 

Онлайн чувства на спортна площадка, 

пиенето на кафе с приятел 

е много кратко, безкрайно е кратко,  

нито е радващо и не е сладко. 

                                                    

Онлайн мисли и онлайн думи, 

светло и шумно е, светло и шумно, 

истинският шум тук е, тъй е шумно, 

ражда барът автентично безумие. 

 

Онлайн идеи, ах какви идеи, 

за мен бяха те най-добрите идеи, 

онлайн мисли, красиви, безкрайни, 

онлайн разкрития, онлайн тайни. 

 

Нали е жалко, да ме ругаят заслужавам, 

не мога повече слънцето да предавам, 

своя тупот на непознати да дарявам, 

с непознати душата си да забавлявам. 

 

Пренесох всичко навън с колелото, 

навън не виждах доброто и злото, 

пренесох всичко в пролетта защото 

примамката не подбира изобщо. 

 

       04.06.21 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...