Jul 14, 2021, 10:26 PM

Преодоляване

  Poetry » Other
993 0 0

 

 

ПРЕОДОЛЯВАНЕ

 

Нашето време е въглен от сажди,

птица обречена с отровна рана,

истина коварна в живота ни горчи,

изгрев без слънце е обич презряна.

Дай ни ти,Господи, сили и воля,

под камък завинаги да заключим злото,

да прогоним надалече омразна неволя

и отключим бяла врата към доброто.

Дари ни с вяра непобедима в мечтите,

над черна пропаст бял мост да изградим,

да изтрием завинаги сълзите в очите,

облаците тъмни в слънце да преродим.

Смело да кажем, твърдо "не" на лъжата,

да бъдем себе си на всеки кръстопът,

слънчев полет да пее дръзко в крилата,

бял компас да ни сочи правилния път.

Да изгоним от рая фалшивите светци,

решително и високо да викнем на глас,

достатъчно, стига лъжи, дотук бяхме с вас,

нека е ясно, помни народът и вече знае,

той ще открие своите истински Жар птици,

ангел от дявол, истина от лъжа ще разпознае.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...