Jul 17, 2016, 4:39 PM

Преоткриване

  Poetry » Love
505 0 1

Преоткриване

 

Пътят ни, като сън попремина.

И се питам, след толкоз години

как така, с разтуптяно сърце,

с вплетени във едно, две ръце,

 

с теб не мислим за вещи и замъци,

а с изгарящи погледа пламъци,

с толкоз много сребро във косите

и с до болка любов, във очите,

 

по младежки все още мечтаем

и все тъй, един- друг се желаем.

Случва се и това- да беснееш,

на което аз често се смея.

 

После яростно да ме целуваш,

гузен, че тъй ме ревнуваш.

От очите ти бляскат светкавици.

От устата ти, вместо наздравици

 

произнасят се думи съдбовно.

Но след миг само, много виновно

с жаден поглед на екс ме изпиваш

и за кой ли път, ме преоткриваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...