Препълнено е...
Камбанен звън. Сърцето ми разбива
стените на душевен храм.
В гърдите въздухът се свива…
на пресекулки огнен плам
по вените пенливо се разлива.
В безлунна нощ, звезди -
светът затихнал е – не спи.
В далечината бухалът гнезди,
и ми подвиква „ Не тъжи!
Простено да ти е. Прости!”
И тишина…И трясък!Силен гръм.
Раздират се невидими платна,
препускащ огън по душевен калдъръм
затихва нежно съскащ от солеността.
Искрите са невидими и нежно светли…
И лумва пламък. Мънички зари
една след друга излетяха –
рисуват пак мечти с пера от феникс –птица.
Над същността ми прелетяха
през дим, през пламък в пепелища
врабчетата на тежките ми мисли -
разрошени, опушени и почернели.
Отиват си! Препълнено е. Няма липси,
а те са страшно много окъснели -
от обич храмът и стените му са отеснели.
© И.К. All rights reserved.
Ами пиша, каквото реша, но тъй като не обичам "черните си философии", а предпочитам светлите си дни и горещите буйни емоции, качвам само това, което ми е на сърце. Или просто се пускам на "пауза". Историите ми са тук, няма да избягат, най-много да се родят още от някое вдъхновение чрез вашите редове , усмивки, тъги, добрини...
