Събирам две и две
в чертичката
на стиснатите устни.
Въртя глава,
като дете,
отхвърлящо страха си,
да допусне,
горчилката
на нужния му лек.
Наум вървя към Теб,
препъвайки се
в искреното чувство.
А то - тежи
като въпрос,
увиснал в сетната минута.
Целувам те.
Светът
престава да се лута.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
