Натрупах много дрехи през годините...
Тежат ми вече, превърнах се в зелка..
Разцъфвам с всяко следващо събличане
и ставам лека...,
чак ми се полита.
Преди да съблека последната си риза,
събуждам се от своите илюзии,
преди да знам, че няма смисъл
да се рея в своето далече....
Преди отровата на моето обичане
да е достигнала последната ми вена....
Преди да прецъфти любимият ми люляк ...