Feb 22, 2016, 5:24 PM

Прераждане

  Poetry » Other
1.6K 0 4

Натрупах много дрехи през годините...

Тежат ми вече, превърнах се в зелка..

Разцъфвам с всяко следващо събличане

и ставам лека...,

чак ми се полита.

 

Преди да съблека последната си риза,

събуждам се от своите илюзии,

преди да знам, че няма смисъл

да се рея в своето далече....

 

Преди отровата на моето обичане

да е достигнала последната ми вена....

Преди да прецъфти любимият ми люляк

и от аромата му да се разпадна на парчета....

 

Преди да знам, че всичко е изгубено,

политам смело, гола към небето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дочка,Младен,Лили-Благодаря!!!
  • "Преди да знам, че всичко е изгубено,
    политам смело, гола към небето!"
  • Рядко хубаво стихотворение. Дори и само като хрумване е много оригинално. Поздравление, Недка! Най-висока оценка от мен!
  • "Преди отровата на моето обичане
    да е достигнала последната ми вена...."

    Поздравления!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/predi-nachaloto-na-vsyaka-vyrtelejka

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....