22.02.2016 г., 17:24 ч.

Прераждане 

  Поезия » Друга
1381 0 4

Натрупах много дрехи през годините...

Тежат ми вече, превърнах се в зелка..

Разцъфвам с всяко следващо събличане

и ставам лека...,

чак ми се полита.

 

Преди да съблека последната си риза,

събуждам се от своите илюзии,

преди да знам, че няма смисъл

да се рея в своето далече....

 

Преди отровата на моето обичане

да е достигнала последната ми вена....

Преди да прецъфти любимият ми люляк

и от аромата му да се разпадна на парчета....

 

Преди да знам, че всичко е изгубено,

политам смело, гола към небето!

© Нони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дочка,Младен,Лили-Благодаря!!!
  • "Преди да знам, че всичко е изгубено,
    политам смело, гола към небето!"
  • Рядко хубаво стихотворение. Дори и само като хрумване е много оригинално. Поздравление, Недка! Най-висока оценка от мен!
  • "Преди отровата на моето обичане
    да е достигнала последната ми вена...."

    Поздравления!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/predi-nachaloto-na-vsyaka-vyrtelejka
Предложения
: ??:??