Преразказана

Poetry » Love

453 0 0

Потърсиш ли ме в твоето сърце
и там отдавна мен ме няма,
снегът навярно е навалял нощес –
поспри сред тишината бяла!

Притихнал сам слушай тишината
ще шепне някой минал спомен,
останал да дълбае в тъмнината
думите и чувства от докосване!

Налей им чаша вино да се сгреят
и топлото да разтопи снега,
от спомените направи постеля –
да преразкажат мен в съня!

Картините са мигове история –
прожекция, като на цветен филм,
разказана от сърдечната мелодия...
Преразказана живее в спомен мил!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0