Преразказана
 

Потърсиш ли ме в твоето сърце
и там отдавна мен ме няма,
снегът навярно е навалял нощес –
поспри сред тишината бяла!

Притихнал сам слушай тишината
ще шепне някой минал спомен,
останал да дълбае в тъмнината
думите и чувства от докосване!

Налей им чаша вино да се сгреят
и топлото да разтопи снега,
от спомените направи постеля –
да преразкажат мен в съня!

Картините са мигове история –
прожекция, като на цветен филм,
разказана от сърдечната мелодия...
Преразказана живее в спомен мил!