12.03.2022 г., 19:56

Преразказана

452 0 0

Преразказана
 

Потърсиш ли ме в твоето сърце
и там отдавна мен ме няма,
снегът навярно е навалял нощес –
поспри сред тишината бяла!

 

Притихнал сам слушай тишината
ще шепне някой минал спомен,
останал да дълбае в тъмнината
думите и чувства от докосване!

 

Налей им чаша вино да се сгреят
и топлото да разтопи снега,
от спомените направи постеля –
да преразкажат мен в съня!

 

Картините са мигове история –
прожекция, като на цветен филм,
разказана от сърдечната мелодия...
Преразказана живее в спомен мил!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...