12.03.2022 г., 19:56

Преразказана

457 0 0

Преразказана
 

Потърсиш ли ме в твоето сърце
и там отдавна мен ме няма,
снегът навярно е навалял нощес –
поспри сред тишината бяла!

 

Притихнал сам слушай тишината
ще шепне някой минал спомен,
останал да дълбае в тъмнината
думите и чувства от докосване!

 

Налей им чаша вино да се сгреят
и топлото да разтопи снега,
от спомените направи постеля –
да преразкажат мен в съня!

 

Картините са мигове история –
прожекция, като на цветен филм,
разказана от сърдечната мелодия...
Преразказана живее в спомен мил!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...