Над буен ручей сведох чèло,
помолих го тъгата ми да отмие.
„ - Пусни я по бялата пяна, - ми рече -,
цялата в себе си ще я попия!“
Можеш ли болката тлееща
с твойта хладна длан да гасиш?
„ – Дай я, в прегръдка ще я притегля -
тъй раните стари ще излекуваш!“
Ручей бял, как сърцето мое да сгрея?
„ - Потопи очи в дълбините ми –
жаркото слънце там се люлее,
от лъчите искрящи вземи си!“ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up