Преродена
Над буен ручей сведох чèло,
помолих го тъгата ми да отмие.
„ - Пусни я по бялата пяна, - ми рече -,
цялата в себе си ще я попия!“
Можеш ли болката тлееща
с твойта хладна длан да гасиш?
„ – Дай я, в прегръдка ще я притегля -
тъй раните стари ще излекуваш!“
Ручей бял, как сърцето мое да сгрея?
„ - Потопи очи в дълбините ми –
жаркото слънце там се люлее,
от лъчите искрящи вземи си!“
Изпълних на чистия ручей думата -
завих рамене с шал от лъчи златни,
взех си от бялото на пяната -
и преродена, поех пътя обратен.
01.03.2024 г.
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.
