1.03.2024 г., 17:17 ч.

Преродена 

  Поезия » Друга
255 2 4

 

Над буен ручей сведох чèло,

помолих го тъгата ми да отмие.

„ - Пусни я по пяната бяла, - ми рече -,

цялата в себе си ще я попия!“

 

Можеш ли болката тлееща

с твойта хладна длан да гасиш?

„ – Дай я, в прегръдка ще я притегля -

тъй раните стари ще излекуваш!“

 

Ручей бял, как сърцето мое да сгрея?

„ - Потопи очи  в дълбините ми –

жаркото слънце там се люлее,

от лъчите искрящи  вземи си!“

 

Изпълних на чистия ручей думата -

завих рамене с  шал от  лъчи златни,

взех си от бялото  на пяната -

 и преродена, поех пътя обратен.

 

01.03.2024 г.

Дейна.1

© Даниела Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??