Пресътворих те
Мислиш си, че не съм вкусил
с болка от горчивите сълзи -
през лагуните безчувствен
минал съм без пориви-мечти?
В лунно-сребърните нощи,
с пламъка на трепкащи звезди,
са за погледи горещи
мъртво-слепи моите очи?
Не, с наздравици угасях
във душата не една тъга,
се опивах и унасях
в полета на сетната мечта.
През пустините безбрежни,
с тъжна и разплакана душа -
срещу вихрите метежни
минах с блян от пурпурна звезда.
По поляните огрени
със безброй рубинени слънца
обич, ласки разпилени
дирих в капки утринна роса…
И аз пак пресътворих те
във лазурносиня светлина,
и отново удивих се
от сияйната ти красота…
© Христо Оджаков All rights reserved.
