Jun 25, 2007, 2:22 PM

ПРЕТОПИХА ДО БЕЗЦВЕТНОСТ СЪЩНОСТТА МИ

  Poetry
952 0 17

 

Претопиха до безцветност същността ми.
Пак потъвам до дълбокото на края.
Раздроб
иха на парчета цялостта ми
и с частиците ми
пренареждат Рая.

Изтънялата до скъсване безбожност
фанатично ще превърна в сляпа вяра.
Преминавам на червено. Невъзможност
е безплодната обреченост без мяра.

Мислите ми - омърлушени и прашни
ще
облепвам с цветно слънчево лепило.
И
почистените, пъстри и безстрашни,
ще са
рождеството, вярата изпило.


24.06.2007 г.

Д.Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...