Sep 24, 2025, 9:58 AM

Претоплена манджа

  Poetry
145 0 0

 

ПРЕТОПЛЕНА МАНДЖА

 

През двадесет и първи век

продължаваме,да местим

междудържавните граници

и да пазим вътрешно личностните си крепости.

Външното продължава,да е доминиращо

пред вътрешната ни неразбория.

Все още живеем в пещерите

и не сме слезли от дърветата.

Едно просто Добро утро,как си

ни е трудно за произнасяне.

Ще са все още безкрайно далече

от нас природните,директни Истини,

докато пред Лъжата бием коляно

и сме хазартно от нея привлечени-

дори и към себе си не сме вече искрени.

Светлината се движи по най-прекия път,

ако встрани не я придърпва Гравитацията,

но тя тръгва от енергийния кът,

в който заедно с Масата е пораснала. 

Бисер,Цар Калоян,Каравелово,Царево

бяха природни,нагледни примери,

как директно и мощно действа Енергията,

но явно ние трудно простотата приемаме

за разлика от Простотията.

Сега умниците са измислили,

да използват Урана на две работни нива,

които да са в симбиоза последователна,

без да съзнават,че и това е недомислица

по дългия път на логистиката

от огъня,през ядрото на атома,та чак до парата.

Топлим водата от самото начало,

за да извадим от нея като краен продукт

"Стихия" със стойност принадена,

която ни коства огромни ресурси и труд

и е смешна по капацитета си

спрямо хиляда пъти по-плътната 

Студена,Свирепа,Рушаща Вода.

Методът на действие е важен,

а той е свързан с Принципи

в безкрайната Вечност доказали

Правдата на Утилитарните,Космически Истини.

Индиректното сложно усвояване

е като сладостта на захарта през стъкло

и не ни върши оная,важната работа,

която да върти днескашното ни колело.

Резултатите нежелани са налице-

Пожари,Наводнения,Урагани и Суша,

язовири изпразнени,чешми,от които вода не тече,

алчност,лакомия,бруталност,тъпотия,корупция

стискащи ни нагло,жестоко и безпощадно за гушата.

 

23.09.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...