Превърза дни, оголени от рани
В хаоса са мислите и, неизтляли
все още в себе си онази синева,
която в зениците му тя намери
и от очите скри дори съня.
Превърза дни, оголени от рани
и болката им вече не кърви.
Една от тях остана да я пари -
в сърцето още тихичко тупти.
Уверена... до нея щом застане,
то болката ще бъде в пепелта -
посипана, като онази рана,
от другите получена след обичта.
Сърцето и превързва го със обич
и не проплаква, а запява то.
И трелите му се извиват нависоко,
понесени от полъха на Любовта.
все още в себе си онази синева,
която в зениците му тя намери
и от очите скри дори съня.
Превърза дни, оголени от рани
и болката им вече не кърви.
Една от тях остана да я пари -
в сърцето още тихичко тупти.
Уверена... до нея щом застане,
то болката ще бъде в пепелта -
посипана, като онази рана,
от другите получена след обичта.
Сърцето и превързва го със обич
и не проплаква, а запява то.
И трелите му се извиват нависоко,
понесени от полъха на Любовта.
© Петя Кръстева All rights reserved.
