Случва се, да изпаднем в живота.

Коляно ожулили... или пък нос.

Търсещи помощ от ръка крепка

и някой, който да повярва в нас.

Превъзмогнали болката и хората.

Със себе си,  поспорили здраво.

От критиката злостна и от умората

воюваме с рожденото си право.

Че днес, не се намират съвършенства.

И грешниците повечко са май.

Равнодушието ни облъчва често,

а егоизмът ражда се безкрай.

Оптимизмът някак се разсейва,

а завистта от ъглите наднича.

Вежливостта отдръпната подремва

Търпението... трудно се облича.

С желанията всичко е наред,

растат като цунамита в главите.

Каквото и да значат, иде реч,

за злато и богатства в бъднините.

На падналият, трябва му ръка,

да го издърпа от канавката с проблеми.

Човекът с чест, не страда през слова,

а крачи с теб, щастлив от твоите победи.

Достойнството, е мяра за лица

с човешки облик и със справедливост!

Днес рядко ти подават и ръка,

забулена в присъща колебливост.