Nov 9, 2022, 1:19 PM

Превъзмогване

  Poetry
397 0 0

Случва се, да изпаднем в живота.

Коляно ожулили... или пък нос.

Търсещи помощ от ръка крепка

и някой, който да повярва в нас.

 

Превъзмогнали болката и хората.

Със себе си,  поспорили здраво.

От критиката злостна и от умората

воюваме с рожденото си право.

 

Че днес, не се намират съвършенства.

И грешниците повечко са май.

Равнодушието ни облъчва често,

а егоизмът ражда се безкрай.

 

Оптимизмът някак се разсейва,

а завистта от ъглите наднича.

Вежливостта отдръпната подремва

Търпението... трудно се облича.

 

С желанията всичко е наред,

растат като цунамита в главите.

Каквото и да значат, иде реч,

за злато и богатства в бъднините.

 

На падналият, трябва му ръка,

да го издърпа от канавката с проблеми.

Човекът с чест, не страда през слова,

а крачи с теб, щастлив от твоите победи.

 

Достойнството, е мяра за лица

с човешки облик и със справедливост!

Днес рядко ти подават и ръка,

забулена в присъща колебливост.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...