tanq_mezeva (Таня Мезева)
1579 21320
Sep 15, 2009, 12:41 PM

През Ада 

  Poetry » Phylosophy
622 0 10

Часовникът внезапно с удар спря,

стрелките завървяха наобратно,

на лента се животът завъртя

с въпрос, не сбърка ли тотално.


Избрала беше своя път в света,

далече от Родина и роднини,

последвала сърцето, любовта,

не знаеше, че Ада ще премине!


Със много обич рожбата роди,

рисуваше ù зайчета в очите,

дома си тя изпълваше с искри,

музика твореше чрез мечтите.


Живееше... и външно бе добре,

но болката в сърцето  тлееше,

от себе си тя сриваше дори

агресията на мъжа беснеещ.


Тиранинът, тъй болен психопат,

тормозеше и нея, и детето.

Психически лабилен, осъзнато

владееше контрола към сърцето.


Минаваха годините в тъга,

без лични мисли, скрили си мечтите,

до ден, във който с яростта

принуди ги да вдигнат си главите.


Прозряха те, че всеки може смело

да има свое щастие, любов.

Да бъдеш личност Божие е дело,

а не да си безропотен живот!

 

 

Провокиран от разказ на малтретирана пациентка!

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??