През Ада
Часовникът внезапно с удар спря,
стрелките завървяха наобратно,
на лента се животът завъртя
с въпрос, не сбърка ли тотално.
Избрала беше своя път в света,
далече от Родина и роднини,
последвала сърцето, любовта,
не знаеше, че Ада ще премине!
Със много обич рожбата роди,
рисуваше ù зайчета в очите,
дома си тя изпълваше с искри,
музика твореше чрез мечтите.
Живееше... и външно бе добре,
но болката в сърцето тлееше,
от себе си тя сриваше дори
агресията на мъжа беснеещ.
Тиранинът, тъй болен психопат,
тормозеше и нея, и детето.
Психически лабилен, осъзнато
владееше контрола към сърцето.
Минаваха годините в тъга,
без лични мисли, скрили си мечтите,
до ден, във който с яростта
принуди ги да вдигнат си главите.
Прозряха те, че всеки може смело
да има свое щастие, любов.
Да бъдеш личност Божие е дело,
а не да си безропотен живот!
Провокиран от разказ на малтретирана пациентка!
© Таня Мезева All rights reserved.
