Nov 12, 2013, 7:37 PM  

През девет планини...

  Poetry » Love
824 0 2

През девет планини, в десета,

ми казваш ти, че сте добре!

Говорим си по интернета

оттатък Мраморно море!

 

А  в къщата ни полупразна

има дрехи и по пода!

Нищо вече не ме блазни!

Карам я на гладна мода!

 

Кучето ни се спомина!

Кравата ни ще се тели!

Дните цяла са дузина -

много са ни две недели!

 

Вечер филмите не гледам

със герои непознати.

Тебе искам, да преследвам

във семейните палати!

 

Филма ти да режисираш,

оператор да съм аз!

От сценарий, знам, разбираш,

а сюжетите са в нас!

 

Ти си главна героиня,

аз съм главния герой!

Ти си моята царкиня,

аз съм царя твой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти сърдечно Мани , че се спря при мен и сподели!
  • Исмаил, твоите стихове ми носят истинска наслада.Пренасям се в един свят, в който сякаш искам да живея! И речта ти е толкова лека, има закачка, в същото време е дълбока и изживяна! Не мога да го опиша точно, защото е усещане! Почитания, М.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...