През дупките на времето

Jul 29, 2016, 3:16 PM

Poetry » Other

584 0 3

То бе в онази лятна жега:
със стария раздрънкан Форд
пътувах в пътища към тебе,
пред дупките, без грам комфорт.
Но с усреднена в тебе мисъл
не забелязвах прах и пот,
а само тръпното си – искам
да бъда твой за цял живот!
А днес, във джипа с климатика,
летя по равния асфалт,
с езика си като мотика
да ме посрещне твоят алт. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

През дупките на времето

Искате да прочетете повече?

Random works