През дупките на времето
То бе в онази лятна жега:
със стария раздрънкан Форд
пътувах в пътища към тебе,
пред дупките, без грам комфорт.
Но с усреднена в тебе мисъл
не забелязвах прах и пот,
а само тръпното си – искам
да бъда твой за цял живот!
А днес, във джипа с климатика,
летя по равния асфалт,
с езика си като мотика
да ме посрещне твоят алт.
След дългата командировка,
поотегчен от тоз живот,
в семейната си брачна клопка
ще падне старият койот.
Бих тръгнал днес към ешафода,
ей тук, на пътя, изведнъж
да върнат дупките и Форда
и се почувствам силен мъж.
С волана нека криволича
и като онзи Ив Монтан,
през времето да се затичам
и се взривя като фонтан!
© Иван Христов All rights reserved.
