May 27, 2017, 11:26 PM

През май.

  Poetry » Other
645 0 2

Изпод светли, млади вейки

като палави момичета

сто череши ранозрейки

ококорени надничат.

 

Устничките начервяват,

плахо мигат със ресници.

Със Южняка се задяват

и подсвиркват подир птици.

 

Слънце гали ги с усмивка,

дъжд очите им измива.

Те флиртуват без почивка,

весели и закачливи.

 

Лъскави и свежи, сочни

примамлѝво червеният.

Иска им се някой точно

тях да чака да узреят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...