През миналото
През миналото
През миналото трудно е да гледам.
Погледът ми в него е загнезден.
Но въпреки утайките, аз виждам
смисъла - към него е прилепен.
В "сега" живея аз обаче...
Не в "тогава" или в "после".
Макар от спомени да плаче,
азът силен е все още...
Силата, без воля, не напуска.
Cкътава се, ако не я повикаш.
Но видях аз - през една пролука,
че свикнала съм друг все да я вика.
През миналото трудно е да гледам.
Сърцето сякаш в него ми остана.
Но не, сега съм с ново, по-горещо
и аз ще го oпазя неодрано!
© Цвет All rights reserved.
