Dec 19, 2007, 6:24 AM

През погледа на жената

Poetry » Love

932 0 24

Роза рони цвят след цвят и тихо вехне,
символ на прииждащата снежна зима.
Вяра и любов от живия живот ще вземе
за крилете, с необикновена сила,
на лястовици гняздо свили с трепет
и с водни капки влели се в реките...
Чакали все тоя святи птичи прелет,
с пламът, реещ се щастливо по вълните...
Два полюса...
Тъмната земя и светлото небе над нас
и влюбеност, феерия от чувството
на твойта същност, подарила мойто "Аз"
и залеза ми, нежно стихнал в погледа...
на утрото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ladydream77hush (Милена Белчева)

Стих, разкриващ дълбока душевност и сетива, които отразяват света, като такъв...Времето спира, заслушано в музиката на сърцето...Поздравления!

2007-12-26T23:26:53+02:00
Сентполия (Любослава)

Липсваше ми поезията ти, Мариолка.
"За крилете с необикновена сила", миличка...

2007-12-21T21:11:14+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Стихове,изпълнени с много поетичност.

2007-12-20T11:37:22+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Прекрасно,Мариола..Красотата на стиховете ти е неповторима!Като завършек на деня, си прочитам по нещо за "Лека нощ"

2007-12-19T21:50:59+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Вълнуващо, истинско. Прекланям се пред перото ти. НЕВЕРОЯТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ!............

2007-12-19T20:05:46+02:00