През пътя, водещ ме към края

Poetry » Love

940 0 1

Поредно сбогом, по пътя тръгнах,
сподавено във времето "обичам те",
свещ не паля, макар и тъмно да е,
не пред Бог изречено "вричам се"!

По пътя никой не е поставил знаци
и не тъмно е на път към рая,
тогава ясно я разбра душата ми,
труден ще е пътя, водещ ме към края!

Едно забравено обещание
развява плахо бяло знаме,
на гости на едно друго отчаяние
умрялата надежда кани!

Разпилени са мечтите ни
на кръстопътя между нас,
пресъхнали кладенци са очите ни,
а нашият зов е останал без глас!

Прахта по пътя ми говори,
че вечни ще са мъките,
сега разбрах - не бе
ангел любовта ми, щом така случи се!

Дълбоки корени в душата ми
пуснали са плевелите-думи,
защото не са изречени,
сега душат живота ни!

Погледът ми се разпръсна,
съзрях в безкрая края ми,
сълзата ми - рожба невръстна,
погубих я в падението, в разгара ми!

Последна крачка, стигнах края,
съзирам те в тъмнината,
държиш увяхнал трън в ръцете си
над гроба на нашта вяра!

А там в пръстта се виждаха следите ни,
изгубени сме в безкрая,
погребани са мечтите ни,
недопуснати в рая!

Назад не мога да се върна,
заличени са следите ми,
пред мен е краят - пътят свърши,
посока нямам... а искам нанякъде да тръгна!