През шепите на празни обещания
През шепите на празни обещания
изтичат думи като капки дъжд.
Сега съм тук. Но болна от мълчания
ще се разлея в дланите на плачещ мъж.
По лепкавото утро без въздишки
и улиците, нарисувани с цветя,
вали във мен и може би във всички,
погледнали очите ми в съня.
И парещи сълзите ми са пясък,
напомнящи най-слънчевия ден.
Отнесени, усмивките от вятър
ще се завърнат някога след теб.
Единствени шептящите зеници –
напомнят изрисувана тъга.
По ъглите са сгушени душите.
Но тиха, себе си ще слея с вечността...
© Ем All rights reserved.
