Jun 4, 2009, 11:25 PM

През шепите на празни обещания

  Poetry » Other
1.5K 0 29

През шепите на празни обещания

изтичат думи като капки дъжд.

Сега съм тук. Но болна от мълчания

ще се разлея в дланите на плачещ мъж.

 

По лепкавото утро без въздишки

и улиците, нарисувани с цветя,

вали във мен и може би във всички,

погледнали очите ми в съня.

 

И парещи сълзите ми са пясък,

напомнящи най-слънчевия ден.

Отнесени, усмивките от вятър

ще се завърнат някога след теб.

 

Единствени шептящите зеници –

напомнят изрисувана тъга.

По ъглите са сгушени душите.

Но тиха, себе си ще слея с вечността...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...