През шепите на празни обещания
изтичат думи като капки дъжд.
Сега съм тук. Но болна от мълчания
ще се разлея в дланите на плачещ мъж.
По лепкавото утро без въздишки
и улиците, нарисувани с цветя,
вали във мен и може би във всички,
погледнали очите ми в съня.
И парещи сълзите ми са пясък,
напомнящи най-слънчевия ден.
Отнесени, усмивките от вятър
ще се завърнат някога след теб. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up