4.06.2009 г., 23:25 ч.

През шепите на празни обещания 

  Поезия » Друга
1322 0 29

През шепите на празни обещания

изтичат думи като капки дъжд.

Сега съм тук. Но болна от мълчания

ще се разлея в дланите на плачещ мъж.

 

По лепкавото утро без въздишки

и улиците, нарисувани с цветя,

вали във мен и може би във всички,

погледнали очите ми в съня.

 

И парещи сълзите ми са пясък,

напомнящи най-слънчевия ден.

Отнесени, усмивките от вятър

ще се завърнат някога след теб.

 

Единствени шептящите зеници –

напомнят изрисувана тъга.

По ъглите са сгушени душите.

Но тиха, себе си ще слея с вечността...

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??