Nov 9, 2014, 11:40 AM  

През унеса на времето

537 0 1

През унеса на времето

През унеса на времето понесен
дочувам вечни гласове:.. Стани!
Мини през вихрите на тази есен
със пориви, надежди и с мечти!

Над глумите суров е кръгозора..
Сред необята облаци растат!
Навярно пак измъчван съм от хора
или от коварно чувство за вина?

Забравил за лъжи, за недоверия,
закрачил устремено в този час:
Да дишам искам без съмнения,
напук на самота и пошла страст!

Дотегна ми от гримове, плеади
през вопли на белязани души,
от пепелта на всевъзможни гари
до падащи във ясен ден звезди!

До сетен дъх във времето понесен
ще чувам вечни гласове:.. Стани!
Ще крача пак и в следващата есен
със пориви, надежди и с мечти!

 

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

  • След есента идва зимата, а след нея - пролетта. След трудното става още по-трудно и едва тогава душата намира мечтания вътрешен мир, спокойствието, ражда не новата надежда! Ако с такава сила минаваш през есените, аз мога само да те поздравя!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....