През времето
През времето
на съучениците от ХІг
Днес сякаш времето е спряло
и ме е върнало назад,
когато всичко бе начало
и бях аз мъничко по-млад.
Изплува като от мъглите,
покрита с неизбежен прах,
съкровищницата с мечтите,
в които се кълнях без страх.
Минута-две ще потъгувам,
ще преживея спомен мил.
Носталгия не ще лекувам,
но бих мигът си удължил.
Днес тук сме, малко променени,
но същите като преди,
макар и към различни сцени
да водят нашите следи.
Все още млади и красиви,
за страст и подвизи готови,
таим ги, спомените живи,
и път проправяме за нови!
Уверен съм, така ще става -
дори със сребърни коси,
доброто в нас ще побеждава
и в устрема ще ни краси!
10.06.2011 г.
София
© Динко All rights reserved.
