Aug 20, 2013, 4:39 PM

През времето 

  Poetry » Phylosophy
387 0 2

                                       През времето

на съучениците от ХІг

 

Днес сякаш времето е спряло

и ме е върнало назад,

когато всичко бе начало

и бях аз мъничко по-млад.

 

Изплува като от мъглите,

покрита с неизбежен прах,

съкровищницата с мечтите,

в които се кълнях без страх.

 

Минута-две ще потъгувам,

ще преживея спомен мил.

Носталгия не ще лекувам,

но бих мигът си удължил.

 

Днес тук сме, малко променени,

но същите като преди,

макар и към различни сцени

да водят нашите следи.

 

Все още млади и красиви,

за страст и подвизи готови,

таим ги, спомените живи,

и път проправяме за нови!

 

Уверен съм, така ще става -

дори със сребърни коси,

доброто в нас ще побеждава

и в устрема ще ни краси!

 

10.06.2011 г.

София

© Динко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "...таим ги, спомените живи,
    и път проправяме за нови"
    Хубаво е да има къде да се връщаме
    И мен нещо ми е носталгично напоследък
    Чудесен финал!
  • Ех, колко са хубави ученическите ни спомени!!! Лагербригади, военно, ученически дискотеки... Днешната младеж няма никакви стойностни преживявания, които след години да им навяват такива приятни и носталгични спомени като нашите!!!
    Поздрави!!!
Random works
: ??:??