marielavip (Мариела Челебиева) marielavip (Мариела Челебиева)
18 80
Jan 2, 2009, 10:52 PM

При тебе ще се върна във съня

  Poetry » Love
1.6K 0 13

Сега мълчиш. Отдавна всичко знам...

Усетих го - в ръцете ти студени,

в очите ти - прочетох го и там...

Уж си до мен, а тъй далеч от мене!

 

Виновен ли си? - Случи се така...

Причината? - Дори е без значение...

Когато си отива любовта,

след себе си оставя наранени!

 

Сега съм аз, а утре - някой друг...

Дали ще страдам? Знаеш ли, боли ме!

Но нека спрем със думите дотук...

А в спомените - място остави ми!

 

При тебе ще се върна във съня -

ще дръпна плахо твоята завивка,

ще те прегърна, миг ще постоя...

Дали ще се събудиш със усмивка?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Още в началото много ясно е казано, че любовта си е опишла от него.
    Логично ли е на финала да се очаква той да посрещне в съня си разлюбената с усмивка? Това отклонява от темата - сякаш лирическата таи надежда любовта отново да се върне.
    Затова няма смисъл да се рискува с тази препратка към Вапцаров. Стихът е звавършен тематично и идейно и без последния куплет.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Пишеш истинска, земна поезия!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Прекрасен стих, Мариела!
  • natiii (Наташа Басарова)
    natiii (Наташа Басарова)
    Прекрасно е!!!Щастлива 2009 година,Мариела!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0