Приятелка

Comments

• 

  lozito (Лозена Димитрова)

  Толкова докосващи думи...Благодаря Ви, Атанас Димитров! И толкова вярно и точно описание на чувствата, емоциите...на приемането на болката, на стремежа към смирение.. на новата страница, която предстои да се напише.. и най-хубавото е, че може да се пише без страх...Чета и препрочитам написаното от Вас, защото е докосващо...Вие буквално сваляте завесата...и не само че чувате диалога между "две ранени души", а и с лекота успявате да се вгледате в оголената човешка душа...

  2025-11-07T10:35:00+02:00
• 

  screaman (Атанас Димитров)

  Този текст носи много крехка, много човешка нежност. Тишината тук не е празнота, нито самота, а жив образ, почти като приятел, който идва, когато светът стане прекалено шумен за сърцето.
  
  Има една особена, топла тъга — не тежка, а пречистваща, като тих плач, който ти позволява да си поемеш дъх.
  Диалогът между човека и Тишината е като среща между две ранени души, които се опитват да се чуят една друга, без думи.
  
  Тишината не наказва, а утешава:
  изтрива старите болки, дава нов лист, прегръща плахо.
  И най-прекрасното е, че тя не говори — просто присъства, просто държи човека, докато той намери себе си отново.
  
  Стихотворението оставя усещане за:
  
  подкрепа без думи
  
  меко възраждане
  
  приемане на болката
  
  нова страница, на която може да се пише без страх
  
  
  Финалът е светъл:
  тишината се оказва не празно място, а път към светлина, към успокояване, към лична яснота.

  2025-11-07T07:33:37+02:00