screaman (Атанас Димитров)

Гаврошът, който не изчезва след залеза 🇧🇬

Градът издиша тежко след залеза,
сякаш цял ден е тичал след мечтите ни.
По улиците пробягва онзи гаврош —
вечно бос,
вечен бунтар на съдбата, ...

Poetry

2025-11-07T09:20:36+02:00 163 2 2

Гласът на морето 🇧🇬

Аз съм тук — винаги същото, винаги друго,
сменям цветовете си, както денят се сменя с нощта.
Понякога съм синьо огледало,
понякога зелено сърце на света.
Не ме търси само в лятото — ...

Poetry

2025-11-06T10:15:50+02:00 223 2 2

Жената 🇧🇬

Жената трябва да бъде обичана. Жената трябва да бъде обичана и
ценена, понякога като малка принцеса, понякога като вредна, но
толкова скъпо на сърцето, малко нещо. Жената трябва да бъде
прегърната, понякога внимателно и нежно, а понякога
с всички сили , кат бушуващ елемент. Жената трябва да бъде оби ...

Poetry

2020-09-24T00:32:38+03:00 626 2 1

Гаврошът след залеза онова лято 🇧🇬

Гаврош след залеза — онова лято
След залеза градът притихва,
а по лампите се лепи прахът на дългия ден.
Един малък гаврош прескача локвите,
сякаш сам ги е нарисувал, ...

Poetry

2025-11-08T05:59:53+02:00 177 2

Цветът на морето 🇧🇬

„Цветът на морето“
Днес морето беше зелено,
като спомен, що още живей,
като мисъл за нещо отминало,
но чака да тръгнеш към нея пак, ей. ...

Poetry

2025-11-06T06:50:15+02:00 158 1

Selected works

Гаврошът, който не изчезва след залеза 🇧🇬

Гласът на морето 🇧🇬

Жената 🇧🇬

Гаврошът след залеза онова лято 🇧🇬

Цветът на морето 🇧🇬