Apr 2, 2023, 2:14 PM  

Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 13 

  Poetry » For kids
200 0 2

 

ЛАКОМОТО КОТЕ

 

Джакомо пострада, че е лакомия.

Знай, че тъй се пада, ако три чинии

с мамините гозби бързаш да излапаш.

Неприлично грозно, кокал той захапал,

е корем да пълни – брат му да е гладен.

Нека да се върнем в онзи час начален,

в който всичко почна. Ето как протече.

Първи беше станал и изял сам вече

порции за трима – братската закуска.

Всяка сутрин има нещо много вкусно,

сготвено от Сузи в техните панички.

Днес, обаче, гузен, че изял е всичко,

Джаки вън отиде да се пораздвижи,

никой да не види как без братска грижа

той напук е глътнал всичко сам в корема.

И в гората хлътна с трудната дилема

лесно или страшно тежестта ще мине.

Беше се изплашил: "Като змей съм зинал,

с три глави съм станал! Много се натъпках!"

В ужас той изпадна: "Братството потъпках!"

Чакаше в корема цепка да получи.

Взе да го обзема страх и щом научи

как Вълкът изял е бабичка и внучка

и надебелял е... Чу, че в този случай

е ловец намесен. Той ги бил извадил

от търбуха лесно, ала пък добавил

камъни ръбати. Бутнал го с ръката

и Вълкът запратил право към реката...

- Олеле, призля ми! - Джаки взе да писка.

Чух го, дожаля ми. "Осъзнал е риска!" -

вече аз си мислех. "Как да му помогна?"

Нищо не измислих. Ала той ме трогна.

Чарли и Росини тичаха към Джаки.

- Болен ли си, сине? - таткото проплака.

- Оооох, изядох днеска всичко аз, простете!

Глупост беше детска и не ме винете!

- Братя имаш, Джаки, те са гладни също.

Всички искат малко: в родната си къща

пак да се нахранят, после да лудуват.

- Тате, те не знаят! Спяха, ми се струва...

- Но нима невинен, сине, туй те прави?

Гледаш ме наивно с погледа безславен,

прошката ми чакаш, но ще си изпатиш.

Чарли ти разплака, Бърди пък е братът,

който мълчаливо да поспи се върна.

Котенце крадливо, искаш да повърнеш,

та да ти олекне вече на корема.

Сякаш си омекнал, молиш да те взема,

че дори краката трудно днес се движат.

- Ти ловец видя ли? - Джаки с глас загрижен

тъжно го прекъсна. После взе да стене.

Таткото откъсна нещо и "При мене!"

викна на сина си. Той уста отвори

все така навъсен. Роси заговори

котето и леко някаква тревичка

като ласка мека в гърлото самичък

с леснина прокара. - За ловеца питаш.

Приказката стара знаеш и въздишаш.

Аз поука ценна искам да откриеш.

Не е позволено да ядеш и пиеш

порциите чужди ти на двама братя!

Май сега е нужно аз да те изпратя

при ловеца с пушка, той да те накаже,

малък непослушко и да ти покаже

що с вълка се случи! - Тате, пожали ме!

Туй е първи случай! Гладен остави ме,

но не ме предавай на ловеца, дето

бабата извадил, а след туй  шкембето

с камъти натъпкал... Много ти се моля!

Джаки две-три стъпки против свойта воля

взе назад да прави, после спря на място.

Роси не забави помощта, но ясно

каза на синчето: - С мен е Чарли само.

Питай него, ето, а пък после мама,

ще дадат ли прошка на гладника Джаки.

- Знам, постъпих лошо... Зъбите ми тракат,

но не ме наказвай строго, мили татко!

Истина ти казвам с думи две накратко:

Няма да поглеждам чуждата чиния

и да се пререждам, щом се храним ние!

Сигурно разбрахте, че е неприлично

и страна избрахте в случката трагична.

Прошката от мама котето получи.

Обеща ѝ само, че последен случай

този ще остане. За да го забрави –

съвестен ще стане, добрини ще прави.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??