Приказен свят
Посветено на въображението на всички богати хора
… и на „богатството на всички въображаеми хора”!
Откровения – част I Поздрав за всички откровенци!
Приказен свят
Ръцете ми покрити със патина
загрижени храната си берат –
за челядта, за идната година…
заровени в съкровищница спят.
Обичам приказки да си чета,
за мен света господен не е цял-
завършен е в парченцата съдба,
що смъртния безсмъртно е възпял.
Приятели, благодаря с душата,
която думи на любов ви посвети,
изкърпвайки с перата ви крилата
отърсвам днес молци и мисли зли.
С кухи фрази тя летеше озлобена-
мним лешояд във сивото небе.
От топлината ваша утешена,
завърна се пак мисли да кълве.
В глава пустиня пролетта запява,
палитра весела с дъжда тъче,
момичи вятър чувственост развява,
страстта прегръща влюбено момче.
В стареещата буря смъртоносна
с прогорени от мълниите очи
протягам поглед, красота докосвам,
за да я стопля в моите гърди.
Знам гроздето ми пак ще киселее,
защото посадил съм висоти.
Краката ми подрязани късеят
щом стъпят на постланите лъжи.
Не искам повече да ми расте носът,
куклите тъжна истина живеят…
В дланта ми росни кълнове бодат,
родени истини разплакано се смеят.
Реших да лъсна сбръчкания шлем
и яхнал посребрените си мисли
да сръчкам буйно Дон Кихота в мен,
за да извика – Мелници не искам!
* * *
Дали ще има втора част... не знам?!
Това което чувствам днес ми стига!
Сред вас намерен няма да съм сам!
А обичта ви знам, криле повдига!
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!!!
© Борис Борисов All rights reserved.
