Dec 18, 2009, 1:42 PM

Приказка

  Poetry » Love
1K 0 2

Хей, малка моя, приказка ще ти разкажа

ще те заведа във непознат за тебе свят,

кога разбойници сред огъня разказвали истории;

във древни времена, когато ставали са чудеса.

 

Ела при мен, рицарите ти ще видиш,

със кралски гербове от кръстоносни походи дошли

ще чуеш  роговете бойни, с екота на рицарски турнири

звънтящите им мечове - с легендата при теб  дошли.

 

Ела при мен и тайни аз ще ти разкрия,

ще чуеш приказки от мен ти безброй;

вълшебници и принцове на теб ще ти покажа,

а в замъка - целувки тайно ще ми подариш.

 

Хей, малка моя, на мен сега ти довери се,

на истините хорски гръб им обърни,

какво, че аз разказвам ти измислени истории,

нали ще видиш ти света през моите очи.

 

Хей, малка моя, не вярвай ти на хорските теории,

дори да носят  почерка на древни мъдреци,

нали сам Буда някога е казал:

Ти всяко знание през себе пречупи!

 

И сред гора, от зъл магьосник омагьосана,

Ний замък приказен ще стигнем призори;

повярвай ми, повярвай ми, ела със мене,

нали във приказките позволени са красивите лъжи?

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валесион Валесион All rights reserved.

Comments

Comments

  • обичам приказките...приятни са за слушане, пренасят ни в друг свят и...имат хубав край !
  • "приказната" компания се увеличава

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...