18.12.2009 г., 13:42

Приказка

999 0 2

Хей, малка моя, приказка ще ти разкажа

ще те заведа във непознат за тебе свят,

кога разбойници сред огъня разказвали истории;

във древни времена, когато ставали са чудеса.

 

Ела при мен, рицарите ти ще видиш,

със кралски гербове от кръстоносни походи дошли

ще чуеш  роговете бойни, с екота на рицарски турнири

звънтящите им мечове - с легендата при теб  дошли.

 

Ела при мен и тайни аз ще ти разкрия,

ще чуеш приказки от мен ти безброй;

вълшебници и принцове на теб ще ти покажа,

а в замъка - целувки тайно ще ми подариш.

 

Хей, малка моя, на мен сега ти довери се,

на истините хорски гръб им обърни,

какво, че аз разказвам ти измислени истории,

нали ще видиш ти света през моите очи.

 

Хей, малка моя, не вярвай ти на хорските теории,

дори да носят  почерка на древни мъдреци,

нали сам Буда някога е казал:

Ти всяко знание през себе пречупи!

 

И сред гора, от зъл магьосник омагьосана,

Ний замък приказен ще стигнем призори;

повярвай ми, повярвай ми, ела със мене,

нали във приказките позволени са красивите лъжи?

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валесион Валесион Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обичам приказките...приятни са за слушане, пренасят ни в друг свят и...имат хубав край !
  • "приказната" компания се увеличава

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...